Алое Вера е признато за терапевтичните си свойства в историята. Съвременни проучвания са доказали ефективността му при различни здравословни състояния, включително артрит, висок холестерол, интерстициален цистит/болестен синдром на пикочния мехур, небактериален простатит, хронична тазова болка, радиационни изгаряния, сърдечни заболявания, диабет и нарушения на имунната система. Особено на диабетиците се препоръчва да следят внимателно нивата на кръвната си захар, когато използват концентрирани форми на Алое Вера, поради потенциала му да намали значително нуждите от инсулин.

Медицинското приложение на алое вера е подкрепено в медицинската литература от повече от пет десетилетия, като ползите от него са документирани още по-рано в ботанически и натуропатични трудове. Научните изследвания потвърждават антибактериалните и противогъбичните свойства на съединенията, открити в Алое Вера. Многобройни проучвания и доклади за случаи потвърждават използването му за лечение на радиационни и статични язви при хора, както и на изгаряния и измръзвания при животински модели. Съвременното клинично приложение на Алое Вера започва през 30-те години на миналия век, след като се появяват съобщения за ефикасността му при лечение на рентгенови и радиационни изгаряния.

Лечебното приложение на алое вера е високо ценено от индианците, които го наричат "растение за изгаряне", "лечебно растение" и "растение на тайните". Историческите сведения сочат, че Аристотел препоръчва на Александър Велики да завладее Сокотра, за да се снабди с алое вера за лечение на раните на войниците. Древните лекари са го предписвали за широк спектър от заболявания. Шумерски глинени плочки от около 1750 г. пр.н.е. и по-ранни изображения, датиращи от 4000 г. пр.н.е., илюстрират медицинската му употреба. Египтяните са го почитали като "растението на безсмъртието", а към 1500 г. пр.н.е. в папируса Еберс са описани методи за лечение на различни заболявания с алое вера. До 600 г. пр.н.е. употребата му се разпространява в Персийската империя и оказва влияние върху медицинските практики в арабския свят и Индия.

 Повече за Алое Вера - растението

Алое Вера, научно известно като *Aloe barbadensis miller*, е сукулентен растителен вид от рода *Aloe*. Расте в изобилие в тропически, полутропически и сух климат по целия свят. Характеризира се с дебели, месести листа, които съдържат прозрачен гел, като именно този гел най-често се свързва с лечебните свойства на растението. Листата на растението Алое Вера са окантени с малки зъбчета и могат да достигнат дължина до 12-19 инча. Самото растение е устойчиво на засушаване, което го прави популярен избор както за медицински, така и за селскостопански цели.

Терапевтичните ползи от гела от алое вера се дължат на богатия му състав от витамини, минерали, аминокиселини и антиоксиданти. Той съдържа важни витамини като витамин А (бета-каротин), С и Е, които са антиоксиданти. В него има и витамин В12, фолиева киселина и холин. Минералите, открити в Алое Вера, включват калций, хром, мед, селен, магнезий, манган, калий, натрий и цинк. Тези съединения допринасят за противовъзпалителните, антибактериалните и антивирусните свойства на растението, което го прави ефективно при заздравяване на рани и като средство за лечение на различни кожни заболявания.

Бистрият гел в листата на алое вера се извлича за различни цели, включително за продукти за грижа за кожата, хранителни добавки и билкови лекарства. Този гел съдържа над 75 потенциално активни съставки, включително витамини, ензими, минерали, захари, лигнин, сапонини, салицилови киселини и аминокиселини. Сред тях е установено, че полизахаридите в гела от алое вера играят ключова роля за неговото овлажняващо, лечебно и противовъзпалително действие. Освен това ацемананът, виден полизахарид, подпомага функциите на имунната система и има антивирусни способности.

От научна гледна точка механизмът, чрез който Алое Вера действа благоприятно на кожата и лекува изгаряния, включва способността му да засилва синтеза на колаген и регенерацията на кожата. Прилагането му при изгаряния не само намалява времето за заздравяване, но и свежда до минимум белезите, като подобрява еластичността и целостта на кожата. Тази регенеративна способност се разпростира и върху лечението на измръзвания, псориазис и херпеси, което показва многостранния терапевтичен потенциал на растението.

Освен за локално приложение, алое вера се консумира и под различни форми, включително сок, който се отличава със своите храносмилателни, детоксикиращи и укрепващи имунната система свойства. Пероралният прием на Алое Вера обаче изисква повишено внимание поради потенциални странични ефекти, включително стомашно-чревен дискомфорт и възможни взаимодействия с лекарства. Ефикасността на Алое Вера, както локално, така и перорално, подчертава значението му в традиционната и съвременната медицина като естествена, допълваща възможност за лечение на широк спектър от състояния.